Държава
Вижте пояснителната страница за други значения на Държава.
Държава (разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политическа общност, заемаща дадена територия, имаща организирано правителство и притежаваща вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото. Пръв понятието за държава („Stato“) въвежда италианския мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят“[1][2].
Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения). Социологът Макс Вебер, застъпвайки теорията за насилието, дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“[3]
Съдържание |
[редактиране] История
Първите познати държави са създадени още в древен Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (Ацтеките, Маите и други), Перу и др. но само в относително модерните времена държавите имат почти напълно разселени алтернативни "бездържавни" форми на политическа организация на обществата по цялата планета.[4] Скитнически банди ловци-събирачи и дори сравнително доста големи и сложен племенни общества, основани на пастирството или селското стопанство са съществували без постоянна държавна организация, а тези "бездържавни" форми на политическа организация в действителност надделяват по време на праисторията и голяма част от историята на човешкия вид и цивилизация.[4]
Първоначално държавите възникват на територии придобити чрез завоюване, в които е наложена единна култура, единни идеали и една група от закони, посредством сила или под заплаха на различни народи, от гражданската или военна бюрокрация.[4] В момента, това не винаги е така, а освен това съществуват и многонационални държави, щати и автономни области в рамките на държавите. Освен това, мултикултурализмът е приет в много унитарни и национални държави, в следствие на различните процеси в човешката миграция, като преселване на населението, политическа миграция, имиграция и емиграция.
От края на 19 век, на практика цялата обитаема земя е разделена на области с повече или по-малко дефинирани граници, за които претендират определени държави. Преди, за доста големи площи земя или не е имало никакви претенции или са били необитаеми, или са били обитавани от номадски народи, които не са имали държавно устройство. Въпреки това, дори и в рамките на днешните държави има обширни територии с дива природа, като Амазонската джунгла, които са необитаеми или са обитаваните изключителни или предимно от местни хора (с някои от които все още не е осъществяван контакт). Също така, има държави, които не упражняват де факто контрол над всички територии за които претендират или този контрол е силно оспорван (както в Сомалия).
В момента международната общност се състои от около 200 суверенни държави, по-голямата част от които са представени в Организацията на обединените нации. Тези държави формират това, което теоретиците по международни отношения наричат система, в която всяка държава взима предвид поведението на други държави при съставянето на собствената си оценка. От тази гледна точка, държавите в международната система, се изправят пред дилеми свързани с вътрешната и външна сигурност и легитимация. Наскоро понятието е доразвито в международната общност и се отнася до група държави, които имат установени правила, процедури и институции за поведението на техните отношения. По този начин фондацията се базира на основата на международното право, дипломация, официални режими и организации.
[редактиране] Политически системи
Всяка държава създава единна система от политически институти и отношения, осигуряваща управлението на обществото. Включва държавните и обществените органи и организации, които се намират в определени взаимоотношения при осъществяването на своите политически функции.
Държавната (законодателна, изпълнителна и съдебна) власт се реализира чрез нейните органи (в България — президент, Народно събрание, Министерски съвет, местни органи, съдилища, прокуратура). Политическата система в България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
Нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност.
[редактиране] Държавна власт
Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията, законите и подзаконовите актове. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейна територия, и за всички нейни граждани, включително намиращи се извън пределите ѝ.
[редактиране] Държавно управление
В широк смисъл цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.
[редактиране] Държавен апарат
Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.
[редактиране] Дипломация
Всяка държава изгражда и поддържа официални взаимоотношения с други държави, за целта се съставят съвкупности от методи, средства, действия и правни форми, с които си служат държавните органи и техните представители при провеждането на тези връзки — външна политика на държавата.
[редактиране] Форми на държавно управление
Основна статия: Форма на държавно управление на дадена държава е най-общото описание на използваната в нея организация на държавната власт - системата на висшите държавни органи, порядъка на тяхното образуване, и взаимоотношенията между тях и гражданите.
Формата на държавното управление наред с формата на държавното устройство и политическия режим характеризират вида на държавата.
Формата на държавно управление показва:
- как се създават висшите органи на властта в държавата,
- тяхната структура,
- какиви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,
- как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,
- в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.
Тук е необходимо да се разграничат понятията "политически режим" и "форма на управление". Политическият режим по-скоро представлява социологическа характеристика на държавата и се отнася до голяма степен за отчуждението и прехода на властта в държавата, докато формата на управление описва как се сформират органите на държавната власт (по-скоро от гледната точка на процесуалните моменти), и как тези органи си взаимодействат един с друг.
[редактиране] Форми на държавно устройство
[редактиране] Държавни символи
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Бележки
- ↑ Макиавели, Н. — „Избрани съчинения“, Наука и изкуство, София, 1985, с. 19.
- ↑ В български превод съчинението се среща и под заглавието „Князът“.
- ↑ Вебер, М. „Политиката като призвание“. В: „Ученият и политикът“. С., 1993, стр. 46.
- ↑ а б в Nations Online, Countries of the World
- ↑ Според Д. Вълчев и Л. Дачев конфедерацията е много повече договор между държави, отколкото единна държава, по-скоро е съюз без общо държавно образувание. Виж. Дачев, Л. — „Учение за държавата“, София, Свида, 2001. Така е и според болшинството изследователи. Същото схващане може да се изведе и от Видин, Бл. — „Международно публично право. Обща част“ — София, ИК СОФИ-Р и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, от него се съди и че конфедерацията има частична международна правосубектност, в зависимост от предоставеното и от държавите — членки. Тъй като това е нетипично за държавите, които по начало притежават пълна правосубектност в международното право, то следва да кажем, че в такъв случай, суверенитетът на конфедерациите е ограничен и предоставен, той е вторичен на първичния суверенитет на държавите, следователно упражнявайки своя суверенитет държавите създават конфедерации и така сами ограничават собствения си суверенитет в тяхна ползва. Според класическото схващане за понятието суверенитет, формулирано от Жан Боден, липсата му означава и липса на държава, следователно и според това определение конфедерациите не са държави и в такъв случай не могат да спадат към формите на държавно устройство (Вж. Вълчев, Д. — „Държавна власт и народен суверенитет“ — УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1996, с. 85-91). Противното схващане е остаряло и отдавна неподдържано от доктрината.
